ТУРЦИЯ

Разположена в ъгълчето на Югоизточна Европа и Мала Азия, Република Турция през вековете е била дом на някои от най-старите еврейски общности в света. Някои от тях са съществували още през IV в.пр.н.е. – литературните, историческите и археологическите източници показват, че ранни романиотски общности са живеели в градове като Ефес, Коня и Сарди. 

През ХV в. османският султан кани в империята си хилядите сефарадски евреи от Иберийския полуостров, прокудени от християнските владетели на Испания и Португалия. Еврейски бежанци пристигат с кораби в пристанища като Цариград и Солун, откъдето се разселват в по-големи и по-малки градове на империята.

При османците животът на евреите е сравнително спокоен. Нещата започват да се променят в началото на ХIХ в., когато евреите стават прицел на избуяващите националистически настроения сред подчинените на империята народи, които започват да се борят за самоопределение и политическа независимост. 

Към началото на ХХ в. в разпадащата се Османска империя живеят приблизително половин милион евреи, а до Първата световна война султанът продължава да контролира цяла Палестина, включително Ерусалим.

Балканските войни от 1912-1913 г., инициирани от християнските народи на Балканите за османското наследство в региона, са последвани от Първата световна война. При военните действия османците понасят тежки загуби и империята се разпада. На мястото ѝ се появява Република Турция.

При всички тези промени броят на евреите, живеещи в Турция, устойчиво спада. През 1933 г. Мустафа Кемал Ататюрк, създател на съвременна Турция, обявява, че ще приеме всички еврейски учени и професионалисти, прогонени от нацисткия режим в Германия и Австрия. Но по-късно, под натиска на нацистите и растящия местен национализъм, антисемитските настроения в страната се засилват. През 1934 г. над евреите в Тракия е извършен погром, а през 1942 г. на евреите и другите немюсюлмански малцинства в страната е наложен "данък богатство". В резултат около 30 000 евреи напускат Турция.

От друга страна, Турция, която запазва неутралитет през Втората световна война, се превръща в основна точка на еврейска емиграция към контролираната от Великобритания Подмандатна Палестина.

След основаването на Държавата Израел през 1949 г. много турски евреи се преселват в нея. Посочваните бройки се разминават, но се смята, че около 35 000 евреи, или 40% от евреите в Турция, са емигрирали в Израел. 

През 1950-те антисемитските настроения в Турция отново се засилват. В нощта на 6-7 септември 1955 г. атака, организирана срещу гърците в Истанбул, прераства в погром срещу евреите и арменците в града. В резултат още 10 000 евреи напускат страната. Оттогава антисемитизмът в Турция периодично се възпламенява, отразявайки промените в отношенията между Турция и Израел. През 1986 и 2000 г. например синагоги в Истанбул стават прицел на бомбени атентати, които взеха и жертви. 

Общата тенденция в Турция през ХХ в. е по-малките еврейски общности да изчезват в резултат на емиграция към по-големите градове, Израел, САЩ и Западна Европа. Затова броят на еврейските общности е малък.

През 2000-те турското правителство започва мащабна програма за съхраняване и реставрация на исторически – включително еврейски – сгради, като изоставената синагога в Одрин.