ГЪРЦИЯ

Най-ранните еврейски общности в това, което днес е Гърция, се появяват още през IV-III в.пр.н.е. Това са романиоти, които говорят изчезнал диалект на гръцкия. Солун е основният център на общността.

През I в.н.е. толкова евреи в Солун, Коринт, Атина и Филипи приемат християнството, че св.ап. Павел им изпраща специални послания, в които разяснява новата вяра. По-късно те стават част от Новия завет. 

Във Византийската империя евреите са донякъде дискриминирани – плащат специален данък и понякога са подложени на натиск да се покръстят. Въпреки това Константинопол е център на активен еврейски живот. В началото на ХIV в. еврейски преселници от Венеция въртят толкова успешна международна търговия, че получават специални привилегии – включително правото да притежават земя в столицата.

Преселването на сефарадските евреи в Османската империя през ХV и ХVI в. променя завинаги демографията на евреите в региона - за броени десетилетия те стават доминиращата група. С възможностите, които дава за работа и търговия на новопристигналите, пристанищният град Солун се превръща в дом на най-голямата еврейска общност в империята. 

Съвременна Гърция се появява като независима държава след Войната за независимост от 1821-1830 г., а съвременните ѝ граници са от края на Първата световна война. Към 1910-1920 г. в Гърция живеят поне 100 000 евреи. 

​

Гръцки романиотски евреи от Волос. Licensed under CC by 2.0

Евреите в независима Гърция понякога са подложени на антисемитски прояви от страна на местни гърци и арменци. В общи линии обаче отношението към тях е толерантно. През 1917 г. Гърция е сред първите държави, подкрепили Декларацията на Балфур за създаване на "еврейски национален дом" в Палестина. Гръцки евреи започват да се заселват в Тел Авив и Хайфа.

Както навсякъде в Европа, и в Гърция Втората световна война е повратна точка за еврейския живот. В началото на войната в гръцката армия са зачислени 13 000 еврейски войници. През 1941 г. Гърция е първоначално окупирана от фашистка Италия, а България получава администрацията на Егейска Тракия и Вардарска Македония. Царство България като съюзник на нацистка Германия не "окупира" тези територии. На практика обаче те се управляват от българската армия, полиция и администрация. 

След провала на италианците да се "справят с еврейския въпрос" в Гърция през 1943 г. Хитлер изпраща в страната германската армия. В резултат на това 80% от гръцките евреи са депортирани в Треблинка и Аушвиц. Оцеляват по-малко от 2000. От Егейска Тракия и Македония, и в Пиротско, български части депортират над 11 000 евреи. Те са натоварени на товарни вагони на БДЖ и са транспортирани, основно през българска територия, до пристанището на Лом. След това са натоварени на шлепове, които се отправят нагоре по течението на Дунав. Малцина се връщат от лагерите на смъртта.

Окупацията на Гърция е брутална. Но някои евреи успяват да оцелеят, основно с помощта на свои съседи и приятели. В Атина например епископ Дамаскин и директорът на полицията Ангелос Еберт осигуряват на 1200 евреи фалшиви свидетелства, че са приели християнството - и така ги спасяват от депортация.

По-голямата част от гръцките евреи емигрират в Израел след края на войната. В момента в Гърция живеят около 5000-6000 евреи.