РУМЪНИЯ

Исторически съвременна Румъния е наследник на пет различни географски и културни области: Влахия (между Дунава и Карпатите), Молдавия (северно от делтата на Дунав), Трансилвания (северозападно от Карпатите), Буковина (южно от границата с Украйна), Банат (по границата със Сърбия и Унгария) - плюс Дунавската делта. Различията между тях съществуват и днес. Логично, еврейският живот във всяка от тях е протекъл по различен начин. 

Картината се усложнява още повече, тъй като през вековете през региона са преминавали няколко вълни от еврейски заселвания. През Средновековието караитите (наследници на кримските хазари, които приели юдаизма,без да са етнически евреи) се заселили по северните брегове на Черно море. През ХIV в. ашкенази бежанци от Унгария се заселили в саксонските градове в Трансилвания. Сефарадите пристигнали във Влахия през ХV в., когато регионът бил подчинен на султана в Цариград. В Молдавия се заселвали евреи от Полша. 

Разбираемо, в различните региони отношението към евреите било различно. Евреите в Трансилвания понякога се радвали на някои свободи, докато събратята им във Влахия често били част от обкръжението на местните аристократи. Понякога обаче евреите били обект на преследване. Може би в най-лошо положение били евреите в Молдавия, която също била васална на Високата порта, защото местното нееврейско население виждало в тях проводник на политиката на султана. Казашките нападения в региона понякога се превръщали в кървави погроми. 

В края на ХVIII в. Влахия и Молдавия се превърнали в боен театър на няколко войни между Русия и Османската империя. Често и двете страни извършвали антисемитски действия спрямо местните евреи.

Мирният договор от Одрин от 1829 г. определил границата между Русия и Османската империя по течението на Дунава, а Влахия и Молдавия станали независими княжества. По това време в тях живеели общо около 22 000 евреи. Броят им започнал да се увеличава стремително, когато хиляди ашкеназки евреи потърсили убежище в тях от погромите в царска Русия. 

​

Синагога "Темпулул Корал" в Букурещ

Когато през 1859 г. Румъния станала суверенна държава, въпросът дали евреите да получат равни граждански права се превърнал в горещ картоф. В резултат мнозина евреи започнали да напускат страната, а на тяхно място продължавали да пристигат имигранти от Русия. В началото на ХХ в. в Румъния живеели 250 000 евреи, или 3% от цялото население на страната. Особено многочислени били те в Яш, столицата на Молдавия, където съставлявали над една трета от населението. 

Антисемитските настроения в страната набрали скорост през 1920-те и 1930-те и кулминирали, когато Румъния влязла във Втората световна война като нацистки съюзник. Евреите в страната били подложени на едно от най-ужасяващите – и най-малко известни – изтребления в Европа. Данните се различават, но се смята, че между 280 000 и 380 000 румънски евреи били убити в концентрационни лагери, включително такива на румънска територия. Зверствата, извършени от местни националистически организации, като Желязната гвардия, били толкова брутални, че германците заповядали на румънците да спрат и да изчакат СС да пристигне и да свърши работата "по-чисто".

След Втората световна война, когато Румъния се превърнала в правоверна комунистическа държава, близо 115 000 от оцелелите евреи емигрирали за Израел. 

​

Голямата синагога в Констанца

Забележителното е, че комунистическа Румъния е единствената страна, членка на Варшавския договор, която не скъсала дипломатическите си отношения с Израел. Ексцентричният диктатор Николае Чаушеску дори измислил хитър начин да печели конвертируема валута от румънските евреи. В продължение на 20 години евреите спокойно можели да емигрират – стига да заплатят за това в американски долари. 

След падането на комунизма в Румъния живеели 23 000 евреи. Икономическите трудности и нестабилността на 1990-те изиграли своята отрицателна роля. Към 2001 г. еврейската общност в страната наброява едва 3000 души.

Подобно на България, Румъния започва да преразглежда ролята си във Втората световна война сравнително късно. През 2003-2004 г. Комисията на Визел заключава, че "нито една страна, с изключение на Германия, не е замесена в убийствата на евреи в такъв мащаб". През последните години в страната се издигат все повече паметници и мемориали в памет на загиналите.