ПАМЕТНИК

Единственият музей, посветен на историята на евреите в България, е основан в началото на 1990-те в помещение в Централната софийска синагога, в което преди Втората световна война е репетирал прочутият хор "Цадиков". Някои от експонатите в музея са излагани пред публика още през 1968 г., когато е създадена постоянната експозиция "Спасяването на българските евреи 1941-1944 г.". През 1992 г. Организацията на евреите в България "Шалом" разширява експозицията, за да представи по-пълноценна картина на появата, развитието и трансформацията на еврейските общности в България. Място е отделено и на съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които загиват в Холокоста.

Музеят е под егидата на Министерството на културата. 

Еврейската история на България е разказана хронологично с фотографии, литографии и рисунки, които разкриват различни страни на еврейския живот по българските земи. Сред представените личности са средновековната царица от еврейски произход Сара-Теодора, първият главен равин в България Габриел Алмозино, героят от Балканската война полковник Морено Грасиани, млади спортисти от еврейски спортни клубове и други

​

Фотографии показват най-ранния датиран еврейски артефакт от българските земи - надгробният камък на архисинагог Йозес, живял през II в.н.е. в римския град Улпия Ескус, и мозайки от синагогата от III в.н.е., открита в Пловдив.

Основната част от експозицията засяга периода ХVIII-ХХ в. Тя включва предмети, изпратени в София по време и след голямото преселване на евреите в Израел от вече несъществуващите еврейски общности в Казанлък, Самоков и Провадия, и други.

Голяма част от колекцията е посветена на свитъци и украси за свети текстове, вавилонски "Талмуд Зевахим", написан в Залцбах през 1768 г., сребърни чаши кидуш, равински шапчици и богато бродирана туника за бар мицва. 

Интерес представляват и празничните рокли биндали, носени от сефарадските жени в края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Заедно с няколко мебели от епохата, богато бродирани тъкани и възглавници, те дават добра представа за начина на живот на еврейската общност по това време.

Някои предмети имат много силна емоционална стойност – жълти звезди от вида, който евреите са задължени да носят през Втората световна война, архивни фотографии на евреи, принудително изпратени в трудови лагери, и портрети на интернирани в провинцията. 

През 2000-те Силистра, в която някога живеела значителна еврейска общност, се превърна в място на религиозно поклонение за евреи от цял свят. Хиляди от тях посещават града целогодишно, но броят им е най-голям в седмиците преди Рош Хашана. Центърът на интереса им е прашната улица "Капитан Кръстев", която води към румънската граница. Там, пред блок от времето на социализма с леко странното име "Хавана", се намира мемориален комплекс, посветен на равина Елиезер Папо. 

Папо бил многостранно развита личност. Едно от нещата, които извършил, е, че предотвратил избухването на епидемия от холера в Силистра.

Елиезер Папо е роден в Сараево през 1785 г., но впоследствие се преселил в Силистра, където станал равин на местната сефарадска общност, съществуваща в града още от 1477 г. Папо бил забележителен учен. Той написал класики като "Пеле Йоез", "Елеф ХаМаген" и "Хесед ла Алафим", и е известен с убеждението си, че праведният евреин трябва да се въздържа от всички земни удоволствия. Забележителното е, че Папо не само проповядвал аскетизъм. Той го практикувал до такава степен, че получил прозвището ХаКадош – Светеца.

Когато Силистра се оказала фронтова линия на Руско-турската война от 1828-1829 г., сред войниците избухнала епидемия от холера. Папо, който имал и медицинско образование, открил полеви болници, в които изолирал болните. Наложената от него карантина спряла разпространението на болестта. За съжаление той самият се разболял от холера и починал. Благодарните жители на Силистра му издигнали паметник.

Старото еврейско гробище В Силистра, където бил погребан Папо, отдавна е разрушено. Надгробният му паметник също отдавна е изчезнал. 

Паметникът, около който се събират днес поклонниците, е символичен. Той се намира в оградена градина, с микве и стая за молитви.

България рядко се появява в международните новини. На 18 юли 2012 г. се случи точно това – и то по трагичен повод.

В този фатален следобед на Летище Бургас каца самолет с израелски туристи. След като взимат багажа си, те се отправят към три автобуса, които ги чакат на паркинга, за да ги откарат до хотелите им в "Слънчев бряг". Автобусите още не са потеглили, когато в 17,23 часа край тях избухва бомба.

Седем души загиват, включително българският шофьор на един от автобусите, а 35 са ранени. 

Незабавно започва разследване. Камерите на летището показват, че бомбата е поставена в багажника на един от автобусите от мъж с раница. Той се е разхождал в продължение на няколко часа на терминала и се е смесил с израелските туристи, когато са излизали от сградата на летището. Атентаторът е загинал при взрива.

Разследващите стигат до заключението, че атентатът е организиран от трима мъже, които са живели в Ливан и са пътували с австралийски и канадски паспорти. Години по-късно българските власти обявяват, че атентатът е организиран от "Хизбула" - твърдение, което израелското правителство е поддържало през цялото време. Оцелелите атентатори остават на свобода.