ГРОБИЩЕ

Най-голямото запазено еврейско гробище в България принадлежи на евреите от Карнобат, които се заселили в града през ХVI в. и продължили да живеят в него до средата на ХХ в., и на евреите от околните градове, които също погребвали мъртвите си в него.

Някога в гробището е имало над 1000 надгробни паметника. Най-ранният е от 1686 г., а най-късните – от времето на Балканските и Първата световна война.

Да се посети гробището на карнобатските евреи не е лесна работа. Гробището е разположено на склон в покрайнините на квартал Галата, чието официално име е Красно село. Препоръчва се да го разглеждате, когато времето е сухо, защото дъждът и снегът правят дерето, което трябва да се пресече, прекалено кално.

Лаещите овчарски кучета, много от които се разхождат свободно, също могат да бъдат проблем. 

​

Щом веднъж се справите с терена и стигнете до склона, ще бъдете възнаградени със сюрреална гледка. Целият хълм е покрит със стотици големи и малки надгробни камъни, положени на земята. Преди години повечето бяха разчистени за целите на историческо и археологическо проучване, но днес растителността отново е избуяла. Повечето камъни едва се виждат, освен докато не ги приближите съвсем. По време на обиколката вероятно ще бъдете заобиколени от стадо овце или дори свине.

Някои надгробни камъни наподобяват саркофази, други са каменни плочи, положени върху гроба. През десетилетията местните жители са взели за собствени нужди повечето паметници от мрамор, оставяйки след себе си надгробните плочи от варовик и пясъчник.

Да ходите между тях е метафорична среща с няколко поколения карнобатски евреи. Разчистете тревата, която ги покрива, и ще откриете епитафи на иврит и ладино и изображения, които описват – поне отчасти – живота на онези, които са погребани под тях. Местните каменоделци създали сложна система от символи, които представят пола и занаята на покойните. На гробовете на жени са изобразени детски люлки, гергефи и конци за бродиране, а тези на мъжете показват ножици и чукове, свитъци и мастилници с пера за писане.

​

Тишината, която витае над местността, не може да скрие факта, че това е едно от най-безмилостно вандализираните еврейски гробища в България. През годините някои местни жители са взимали камъни от него, за да строят с тях кошари и кочини.

Местният климат също е изиграл роля за разрушението на гробището на карнобатските евреи. Почвата е започнала да се свлича към дерето в основата на хълма и някои камъни са се смъкнали по склона и сега се намират на метри от гробовете, които са маркирали някога.