БЪЛГАРИЯ

Единственият музей, посветен на историята на евреите в България, е основан в началото на 1990-те в помещение в Централната софийска синагога, в което преди Втората световна война е репетирал прочутият хор "Цадиков". Някои от експонатите в музея са излагани пред публика още през 1968 г., когато е създадена постоянната експозиция "Спасяването на българските евреи 1941-1944 г.". През 1992 г. Организацията на евреите в България "Шалом" разширява експозицията, за да представи по-пълноценна картина на появата, развитието и трансформацията на еврейските общности в България. Място е отделено и на съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които загиват в Холокоста.

Музеят е под егидата на Министерството на културата. 

Еврейската история на България е разказана хронологично с фотографии, литографии и рисунки, които разкриват различни страни на еврейския живот по българските земи. Сред представените личности са средновековната царица от еврейски произход Сара-Теодора, първият главен равин в България Габриел Алмозино, героят от Балканската война полковник Морено Грасиани, млади спортисти от еврейски спортни клубове и други

​

Фотографии показват най-ранния датиран еврейски артефакт от българските земи - надгробният камък на архисинагог Йозес, живял през II в.н.е. в римския град Улпия Ескус, и мозайки от синагогата от III в.н.е., открита в Пловдив.

Основната част от експозицията засяга периода ХVIII-ХХ в. Тя включва предмети, изпратени в София по време и след голямото преселване на евреите в Израел от вече несъществуващите еврейски общности в Казанлък, Самоков и Провадия, и други.

Голяма част от колекцията е посветена на свитъци и украси за свети текстове, вавилонски "Талмуд Зевахим", написан в Залцбах през 1768 г., сребърни чаши кидуш, равински шапчици и богато бродирана туника за бар мицва. 

Интерес представляват и празничните рокли биндали, носени от сефарадските жени в края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Заедно с няколко мебели от епохата, богато бродирани тъкани и възглавници, те дават добра представа за начина на живот на еврейската общност по това време.

Някои предмети имат много силна емоционална стойност – жълти звезди от вида, който евреите са задължени да носят през Втората световна война, архивни фотографии на евреи, принудително изпратени в трудови лагери, и портрети на интернирани в провинцията. 

През 2000-те Силистра, в която някога живеела значителна еврейска общност, се превърна в място на религиозно поклонение за евреи от цял свят. Хиляди от тях посещават града целогодишно, но броят им е най-голям в седмиците преди Рош Хашана. Центърът на интереса им е прашната улица "Капитан Кръстев", която води към румънската граница. Там, пред блок от времето на социализма с леко странното име "Хавана", се намира мемориален комплекс, посветен на равина Елиезер Папо. 

Папо бил многостранно развита личност. Едно от нещата, които извършил, е, че предотвратил избухването на епидемия от холера в Силистра.

Елиезер Папо е роден в Сараево през 1785 г., но впоследствие се преселил в Силистра, където станал равин на местната сефарадска общност, съществуваща в града още от 1477 г. Папо бил забележителен учен. Той написал класики като "Пеле Йоез", "Елеф ХаМаген" и "Хесед ла Алафим", и е известен с убеждението си, че праведният евреин трябва да се въздържа от всички земни удоволствия. Забележителното е, че Папо не само проповядвал аскетизъм. Той го практикувал до такава степен, че получил прозвището ХаКадош – Светеца.

Когато Силистра се оказала фронтова линия на Руско-турската война от 1828-1829 г., сред войниците избухнала епидемия от холера. Папо, който имал и медицинско образование, открил полеви болници, в които изолирал болните. Наложената от него карантина спряла разпространението на болестта. За съжаление той самият се разболял от холера и починал. Благодарните жители на Силистра му издигнали паметник.

Старото еврейско гробище В Силистра, където бил погребан Папо, отдавна е разрушено. Надгробният му паметник също отдавна е изчезнал. 

Паметникът, около който се събират днес поклонниците, е символичен. Той се намира в оградена градина, с микве и стая за молитви.

Еврейската общност в Гоце Делчев (преди Неврокоп) построява първата си синагога през 1939 г. Сградата с фасада от неизмазани червени тухли и днес стои край автобусната гара. Забелязва се трудно заради магазинчетата, които я заобикалят, но когато знаете какво търсите, ще разпознаете лесно специфичния купол, увенчан със звезда на Давид. 

Историята на неврокопската синагога олицетворява крайностите, в които се е люшкала съдбата на евреите по българските земи. В края на 1940-те и началото на 1950-те, когато повечето евреи от града емигрират, синагогата е продадена на семейство Барух, единствените евреи, останали в Гоце Делчев. Въпреки че е обявена за паметник на културата, синагогата е превърната в жилище. Молитвената ѝзала е разделена на два етажа - на горния има апартамент, а долният е превърнат в склад. 

Синагогата е в такова състояние и до днес. Първият етаж е пълен с кашони. По вътрешната част на купола мухъл разяжда изрисуваното звездно небе. Пространството под него се използва като таванско помещение.

От 2008 г. сградата не е паметник на културата.

Най-голямото запазено еврейско гробище в България принадлежи на евреите от Карнобат, които се заселили в града през ХVI в. и продължили да живеят в него до средата на ХХ в., и на евреите от околните градове, които също погребвали мъртвите си в него.

Някога в гробището е имало над 1000 надгробни паметника. Най-ранният е от 1686 г., а най-късните – от времето на Балканските и Първата световна война.

Да се посети гробището на карнобатските евреи не е лесна работа. Гробището е разположено на склон в покрайнините на квартал Галата, чието официално име е Красно село. Препоръчва се да го разглеждате, когато времето е сухо, защото дъждът и снегът правят дерето, което трябва да се пресече, прекалено кално.

Лаещите овчарски кучета, много от които се разхождат свободно, също могат да бъдат проблем. 

​

Щом веднъж се справите с терена и стигнете до склона, ще бъдете възнаградени със сюрреална гледка. Целият хълм е покрит със стотици големи и малки надгробни камъни, положени на земята. Преди години повечето бяха разчистени за целите на историческо и археологическо проучване, но днес растителността отново е избуяла. Повечето камъни едва се виждат, освен докато не ги приближите съвсем. По време на обиколката вероятно ще бъдете заобиколени от стадо овце или дори свине.

Някои надгробни камъни наподобяват саркофази, други са каменни плочи, положени върху гроба. През десетилетията местните жители са взели за собствени нужди повечето паметници от мрамор, оставяйки след себе си надгробните плочи от варовик и пясъчник.

Да ходите между тях е метафорична среща с няколко поколения карнобатски евреи. Разчистете тревата, която ги покрива, и ще откриете епитафи на иврит и ладино и изображения, които описват – поне отчасти – живота на онези, които са погребани под тях. Местните каменоделци създали сложна система от символи, които представят пола и занаята на покойните. На гробовете на жени са изобразени детски люлки, гергефи и конци за бродиране, а тези на мъжете показват ножици и чукове, свитъци и мастилници с пера за писане.

​

Тишината, която витае над местността, не може да скрие факта, че това е едно от най-безмилостно вандализираните еврейски гробища в България. През годините някои местни жители са взимали камъни от него, за да строят с тях кошари и кочини.

Местният климат също е изиграл роля за разрушението на гробището на карнобатските евреи. Почвата е започнала да се свлича към дерето в основата на хълма и някои камъни са се смъкнали по склона и сега се намират на метри от гробовете, които са маркирали някога.

Синагогата "Цион" е издигната на мястото, където се е намирала по-стара синагога, издигната още през 1711 г. Трудно е да забележите днешната синагога, защото сградата от всички страни е оградена с жилищни блокове. Отвън синагогата е неособено забележителна, но когато влезете вътре, ще бъдете възхитени от изящно резбования дървен Арон хаКодеш и стенописите, реставрирани през 2000-те с дарения от американската Commission for the Preservation of American Heritage Abroad. В двора ѝ има мидраш и паметна плоча за евреите партизани, загинали през 1941-1944 г. В синагогата се отслужват служби на шабат и по време на религиозни празници.  

България рядко се появява в международните новини. На 18 юли 2012 г. се случи точно това – и то по трагичен повод.

В този фатален следобед на Летище Бургас каца самолет с израелски туристи. След като взимат багажа си, те се отправят към три автобуса, които ги чакат на паркинга, за да ги откарат до хотелите им в "Слънчев бряг". Автобусите още не са потеглили, когато в 17,23 часа край тях избухва бомба.

Седем души загиват, включително българският шофьор на един от автобусите, а 35 са ранени. 

Незабавно започва разследване. Камерите на летището показват, че бомбата е поставена в багажника на един от автобусите от мъж с раница. Той се е разхождал в продължение на няколко часа на терминала и се е смесил с израелските туристи, когато са излизали от сградата на летището. Атентаторът е загинал при взрива.

Разследващите стигат до заключението, че атентатът е организиран от трима мъже, които са живели в Ливан и са пътували с австралийски и канадски паспорти. Години по-късно българските власти обявяват, че атентатът е организиран от "Хизбула" - твърдение, което израелското правителство е поддържало през цялото време. Оцелелите атентатори остават на свобода.