Подкрепяният от СССР комунистически преврат от 9 септември 1944 г. отбелязва началото на 45 години, в които на теория няма частна собственост, всички имат равни права и получават от обществото според потребностите си, като му дават според възможностите си. В действителност в продължение на 45 години българите живеят в страна, в която не може да се обмени свободно валута, пътуването в чужбина е забранявано или ограничавано, разказването на политически виц или слушането на западна музика може да те отведе в трудов лагер, а публичните прояви на религиозност не се толерират.
На 9 септември 1944 г. обаче малцина в България подозират какво крие бъдещето.
Формално страната се управлява от лявата коалиция Отечествен фронт, а Съюзническата контролна комисия трябва да гарантира, че първите следвоенни избори са демократични. Но комунистите още на този ранен етап павират пътя към съветизацията на България. През 1946 г., докато Червената армия е все още в страната, референдум заменя монархията с "народна република". През 1947-1948 г. частната собственост е национализирана. Следват чистки на "враговете с партиен билет". Отворени са трудови лагери за политическите противници на новия режим и цялото общество се преустройва по съветски модел.
Този стенопис, изобразяващ безгрижен труд и творчество в комунистическа България, е украсявал бившето еврейско училище в Кюстендил
Обедняла и травмирана от Закона за защита на нацията, завладяна от страха от нови репресии, еврейската общност се разкъсва от вътрешни спорове. Ционистите настояват за преселване в Палестина. Евреите комунисти предпочитат да построят "нов живот" за общността в Народна република България. Те дори имат свой клон на Отечествения фронт – статут, на който не се радва нито едно друго малцинство в България.
Още през октомври 1944 г. ционистите, които далеч превишават по брой комунистите, започват да се подготвят за емиграция. Евреите комунисти им се противопоставят, като твърдят, че ционизмът е резултат на "вражеска пропаганда", а последователите му са "врагове" и дори "фашисти".
През 1946 г. комунисти и ционисти съставят общи комитети, които да управляват Консисторията и еврейските общини. Поради своята численост ционистите би трябвало да имат по-голямо представителство, но в действителност органът се контролира от Отечествения фронт.
Централната софийска синагога през 1970-те
Официалната линия на Българската комунистическа партия по отношение на евреите е обявена през 1948 г. и е одобрена от самия Георги Димитров. На евреите е позволено да поддържат връзки с чуждестранни ционистки организации, но те трябва да се пазят от инфилтрираните в тях "англо-американски агенти". Консисторията трябва постепенно да бъде лишена от административните, социалните и особено от религиозните си функции и да се превърне в културнопросветна организация. Няколкото еврейски вестника са обединени в един официоз – "Еврейски вести". Малките ашкеназки общини, като тези в София, Варна и Русе, са разпуснати и присъединени към Консисторията.
Национализацията на частното имущество в България не засяга само евреите, но евреите, собственици на банки, фабрики и други компании, са сред най-пострадалите. Апартаментите и къщите на тези, които са емигрирали в Израел, минават на разпореждане към държавата. На собствениците се заплаща минимален наем, който се депозира в държавна банка и не може да бъде изнасян от страната. Повечето синагоги са национализирани и използвани за складове, спортни зали, галерии, музеи. Само две синагоги в страната остават отворени – тези в София и Пловдив. Заради масовото изселване в Израел много еврейски общности на практика изчезват. Някои по-ценни вещи, като свещени текстове и архиви, са пренесени в София, но и много са унищожени.
На теория евреите могат да упражняват религията си свободно, но на практика това не е толкова лесно. В страната няма равини. През 1957 г. Консисторията е заменена с Обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ, чийто председател задължително трябва да е член на БКП.
Хариби Хаим Мешулам (1908-1996), портрет от Жак Авдала, Организация на евреите в България "Шалом"
Животът на еврейската общност е ограничен до събитията, организирани в Еврейското читалище в София. Празници като Пурим и Ханука се празнуват по светски начин. Откъснати от хилядолетната си традиция, родените през социализма евреи знаят малко или нищо за религията си и не знаят иврит или ладино.
През 1967 г. България скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Същата година, след период на известна либерализация в резултат на десталинизацията от края на 1950-те, политическите репресии се засилват. Комунистическата Държавна сигурност определя ционизма като основен класов враг на Народна република България.
В края на 1970-те само един от трима евреи в България се жени за член на общността. Няколко години преди падането на комунизма българското правителство започва масирана кампания за преименуването на близо 800 000 турци в страната. Имената им са българизирани – понякога насила. Онези, които се противопоставят, са изпращани в затвора. Събитията от 1985 г. водят до масовото изселване на турци от страната през лятото на 1989 г. Според историците, това събитие е изиграло важна роля за падането на комунизма в България. Смята се, че някои радикални функционери на БКП са предлагали смяната на имената и на евреите в България, но планът не се осъществил – вероятно защото щял да предизвика огромен международен скандал.
Преместени гробища
Едно от най-големите престъпления срещу евреите в комунистическа България е разрушаването на гробищата им. Тази политика не е насочена конкретно към евреите – местните власти в отделните български градове периодично решават да преместят старите си гробища, за да освободят терен за по-важни неща като нови фабрики или паркове.
Близките на погребаните в старите гробища са уведомявани – често в изключително кратки срокове – да преместят останките и паметниците на покойните си роднини. По обясними причини евреите, емигрирали в Израел, не са в състояние да направят това и гробовете на роднините им са просто разрушени. "Местенето на гробища" в България е довело до изчезването на цели еврейски гробища в страната.
English
Български