Позволено ли е да се работи на шабат? Може ли да се ядат животни, които не са били убити? Има ли нечисти животни? Трябва ли жените да покриват косите си, когато се молят в храма? Как трябва да се постъпи, ако армия те нападне, докато се молиш – да завършиш молитвата или да се втурнеш в битка? Как можеда се различи практикуващ евреин от евреин, който е приел християнството?
Някои от въпросите, които княз Борис I (852-889) задал в специално писмо до папа Николай I, днес изглеждат странно. Борис приел християнството през 864 г. и го наложил като официална държавна религия. През следващите години обаче някои практически аспекти на новата религия продължавали да объркват новопокръстените. Затова князът, чиято цел да спечели международна подкрепа го карала да контактува едновременно с църквите в Рим и Константинопол, изпратил на папата 115 въпроса. Сред тях са и онези от предходния параграф. Характерът им показва, че по онова време в българската държава имало достатъчно евреи и че религията им заемала важно място в тогавашното общество.
Ранносредновековна България била страна на много религии. Всяка от основните етнически групи в нея – прабългари, славяни и траки – изповядвали свои езически религии. Някои ханове дори активно се противопоставяли на християнството, което било пуснало дълбоки корени в региона още през I в.н.е. Мотивацията им обаче била по-скоро политическа, отколкото религиозна – християнството било основен лост на политическо влияние на Византия в България.
Текст на глаголица, Загребска катедрала. Първата славянска азбука е частично повлияна от юдейската
Няколко години след като княз Борис изпратил прословутите си въпроси към папата в страната, заедно с учениците на Кирил и Методий, пристигнала славянската азбука – глаголицата. Създадена от византийските монаси Кирил и Методий по инициатива на византийския император и константинополския патриарх като средство за мирно разпространяване на византийското влияние сред славяните, тя била базирана на вече съществуващи азбуки – гръцка, латинска, финикийска, коптска и... юдейска. Константин-Кирил Философ вероятно е говорел юдейски – през 860 г. той е изпратен от византийския император в Херсон, за да привлече хазарите към източното православие. Хазарите в крайна сметка приели юдейството..
Глаголицата, донесена в България от учениците на Кирил и Методий, била използвана в страната в продължение на близо век. След това била заменена с кирилицата, която била по-добре адаптирана към звуковете в славянския език. И днес в кирилицата са се запазили две директни заемки от юдейската азбука: צ (цаде) е ц, а ש (шин) е ш.
Към Х в. в България съществували няколко установени еврейски общности. Една от тях била в Никопол, на Дунава. Друга живеела в югозападните части на страната. Четиримата синове на софийския управител комит Никола, които оглавили българската съпротива срещу византийското завоевание в края на Х и началото на ХI в., носели имената на старозаветни пророци: Моисей, Давид, Арон и Самуил. Самият Самуил станал един от най-великите български царе.
Цар Иван Алексаднър и съпругата му от еврейски произход, царица Сара-Теодора, изобразени със синовете си - Иван Шишман и Иван Асен в миниатюра от т.нар. Четвероевангелие на Иван Александър, Британски музей, Лондон
Когато България паднала под византийска власт през 1018 г., старата столица Охрид и околностите ѝ се превърнали в център на еврейската култура. В днешна Касторя (Костур) равинът Товия бен Елиезер написал известния си коментар към Петокнижието "Леках тов". Ученикът му Лъв Мунг, от своя страна, приел християнството и станал епископ на Охрид.
Българската държава била възстановена през 1185 г. През следващия век в страната се заселвали все повече евреи. Към местните романиоти се присъединили франкос – евреи от Италия. Някои от тях търсели убежище от все по-антисемитска Европа, други искали да развиват търговия, привлечени от привилегиите, предлагани от цар Иван Асен II (1218-1241). Големи еврейско общности съществували в повечето български градове от Видин до Търново. Някои евреи дори получавали държавни служби. Не всички обаче живеели леко. През 1230 г. Иван Асен победил епирския деспот Теодор Комнин, пленил го и го отвел в Търново, където заповядал да бъде измъчван. Двама евреи на служба при царя били натоварени с тази задача, но те отказали. Разгневен, царят заповядал да бъдат хвърлени от стените на Търново.
Около век по-късно една еврейка седнала на българския трон като царица. Сара била толкова красива, че цар Иван Александър (1330-1370) се развел с първата си съпруга, за да се ожени за нея. Сара приела християнството и ново име – Теодора. Като царица тя правела щедри дарения за строителство на църкви и манастири, и дори участвала в специален църковен събор срещу ереста на т.нар. жидовстващи, които обявили Новия завет за лъжовен.
След като приела християнството, царица Сара-Теодора станала щедър дарител на редица манастири, като Преображенския манастир край Велико Търново
Този епизод от средновековната българска история имал дълбоко отражение върху страната през следващите векове. Влиянието на Сара върху царя било толкова силно, че той избрал за свой наследник техния син Иван Шишман (1371-1393). По-възрастният полубрат, Иван Срацимир, който би трябвало да наследи трона, получил отделно царство с център Видин. Затова когато османците нахлули в българските земи, те заварили не обединена съпротива, а една разделена и лесна за превземане България.
От този период датира и един от най-устойчивите антисемитски слухове в България. Когато Търново паднал в ръцете на османците, започнало да се говори, че един от местните евреи тайно е отворил крепостта за нашественика и го е пуснал вътре. В продължение на векове се разказвало, че когато предателят умрял и бил погребан под крепостните стени на Търново, българите покрили гроба му с камъни – традиционна практика, с която се заклеймява лош човек.
Все пак евреите във Второто българско царство се радвали на по-спокоен живот от събратята им в Европа. Преди османското завоевание техни общности процъфтявали във Видин, Никопол, Силистра, Плевен, София, Ямбол и Стара Загора. В Охрид, който по това време бил част от Сърбия, се родил един от най-важните тълкуватели на Талмуда за всички времена – Юда Леон бен Моисей Москони.
При археологически разкопки на хълма Трапезица срещу Царевец, където през Средновековието е живяла българската аристокрация, през 2010-те бяха открити останки от синагога. Тя е датирана в периода между 1240-те и 1250-те. С размерите си от 22 на 14,5 м е сравнително голяма и свидетелства за значително еврейско присъствие в града. Находките, открити около сградата, потвърждават хипотезата, че тя може да е била синагога – керамична звезда на Давид и няколко гроба, които може и да са на евреи.
Трима евреи и еврейка изковават гвоздеите за Разпятието. Фреската от ХIV в. в църквата на Земенския манастир изобразява прословутата западноевропейска легенда за евреин, който търсил ковач за пироните за Разпятието, докато Исус носел кръста към Голгота. Не е ясно защо тази откровено антисемитска сцена е изобразена в църквата на Земенския манастир. Възможно е да е била изписана като скрита обида към Сара-Теодора
English
Български