През ХХ в. животът на българските евреи се променя драматично три пъти: през Втората световна война, с голямото изселване в Израел и през комунизма. През 1989 г. се появява надежда за положителна промяна: комунистическият режим в България пада.
На 10 ноември 1989 г., ден след падането на Берлинската стена, Тодор Живков, който е управлявал страната в продължение на 35 години, е свален с вътрешнопартиен преврат. През следващите няколко месеца в България е установена многопартийна система и е приета демократична конституция.
България възстановява дипломатическите си отношения с Израел през 1990 г. На следващата година Обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ се саморазпуска и на мястото ѝ е основана Организацията на евреите в България "Шалом". Възстановени са и други еврейски организации, съществували преди войната, като управлението на религиозните дела е поверено на Централния израилтянски духовен съвет.
Редица международни еврейски организации, които са били забранени в България през комунизма, бързо се връщат в страната, включително American Jewish Joint Distribution Committee, благодарение на който през 1994 г. в България пристига първият равин от десетилетия насам. Многобройните ограничения, налагани през комунизма върху религиозния и културния живот на общността, отпадат. Днес в София се празнува бар мицва. Забранените някога обрязвания на момчета се извършват от лекари. В Централната софийска синагога и в центъра "Хабад Любавич" може да се купи кашерна храна.
Президентът на Израел Шимон Перес говори с момиченце в софийската синагога по време на посещението си в България през 2010 г.
През 1992 г. в страната започва връщането на национализираните имоти. Много частни имоти са върнати на някогашните им собственици или на техните наследници, но връщането на редица имоти, "дарени" на Народна република България от различни еврейски институции, като някои болници, се оказва проблематично.
Демократичните промени от 1990-те водят и до колапс на установената през комунизма планирана икономика. Резултатът са растяща бедност и безработица, и създаването на специфичната за страната амалгама от организирана престъпност и политика. Евреите също са засегнати от промените. Икономическите трудности и новопридобитата свобода на пътуване в чужбина водят до нова вълна на емиграция в Израел, Западна Европа и САЩ.
Повечето от половината евреи в България днес живеят в София, която е и център на еврейския живот в страната. Животът на общността се концентрира около Централната софийска синагога, Еврейското читалище, "Бейт Шалом" и центъра "Хабад Любавич".
Основано през 1919 г., Еврейското читалище има една от най-старите библиотеки в страната с акцент върху еврейската история, религия и езици. Институцията предлага различни дейности, като клуб за съхраняване на ладино езика, традициите и културата; уроци по иврит; хор за еврейска и българска фолклорна музика; издателска дейност.
"Бейт Шалом", разположен срещу Централната софийска синагога, приютява American Jewish Joint Distribution Committee, дневен център за деца и младежката организация на Организацията на евреите в България "Шалом". След десетилетия на изолация и малка численост при комунизма днес българската еврейска общност е застаряла. Затова "Шалом" предлага програми за възрастни евреи като кухня, доставка на храна по домовете, дневна грижа и старчески дом.
"Шалом" и организации като Ronald S Lauder Foundation и World ORT се грижат за 134-то училище в София, известно и като Еврейското училище. То има репутацията на едно от най-добрите в града и много нееврейски деца се стремят да влязат в него.
От 2000 г. в София има център "Хабад Любавич" със синагога, библиотека, детска градина, ритуална баня, център за благотворителност, училище за иврит и кашерен ресторант.
По-малките еврейски общности в страната, като тези в Пловдив, Варна, Русе, също развиват образователна и културна дейност.
English
Български