Руско-турската война официално приключила на 13 юли 1878 г. с последната сесия на Берлинския конгрес. Дипломатите от Великите сили се събрали, за да обявят създаването на нова държава – Княжество България. Тя не била голяма – обхващала само Северна България и Софийската равнина. След векове под османска власт евреите в тези територии се озовали в нова държава, в която – поне на теория – били равноправни на българското мнозинство и на малцинствата от турци, арменци, гърци, цигани.
Берлинският конгрес изисквал от Княжество България да не дискриминира гражданите на верски или етнически признак. Принципът бил заложен и в първата българска Конституция, приета на 16 април 1879 г. в Търново. Сред депутатите, които гласували приемането ѝ, имало и евреин – равинът на София Габриел Алмознино. Две години по-късно на местните избори в София били избрани трима евреи общински съветници.
Невъзможно е да се каже колко точно евреи живеели по българските земи преди 1877-1878 г. Според преброяването на населението в Княжество България, извършено от Временното руско управление през 1878-1879 г., в него имало 10 000 евреи. От тях 5700 живеели във и около София. По същото време в Източна Румелия живеели около 4200 евреи.
Еврейка в традиционна сефарадска рокля, 1920-те © Пейо Колев, Изгубената България
През 1880 г. евреите в Княжество България получили статут на религиозна общност. В Османската империя те нямали централизирана организация и всяка отделна община била самостоятелна. Новият статут им позволил да създадат национална организация. Председателят ѝ представлявал цялата общност пред държавата и дори получавал държавна заплата. Евреите имали правото да решават сами въпроси от религиозен характер в три специализирани съдилища и Върховен духовен съд.
Още същата година представители на еврейските общини в Княжеството създали първата си официална организация – Синагогалното настоятелство. Няколко години по-късно то било заменено от Консисторията – институция по френски образец (влиянието на Alliance Israélite Universelle сред българските евреи било силно).
Централната софийска синагога заема важно място в рисунката на Харалампи Тачев, изобразяваща София в началото на ХХ в., Регионален исторически музей - София
След Съединението на Княжеството и Източна Румелия през 1885 г. Пресиадучо Бакиш станал главен равин на България.
Еврейската общност в България била разделена. Консервативно настроени заможни евреи, известни като нотабили, настоявали, че главният равин трябвало да представлява общността пред държавата – точно както в Османската империя, където религиозният принцип бил водещ. Ционистите, от своя страна, настоявали, че главният равин трябва да е подчинен на Консисторията и да няма административни функции.
Ционистите надделели по време на първия национален събор на еврейските общини в България през 1920 г. Съборът постановил, че във всеки български град с повече от 300 евреи трябва да има една еврейска община. Само в София, Варна и Русе имало по две – сефарадска и ашкеназка.
В първите години след възстановяването на българската държава евреите – подобно на останалите граждани – трябвало да се справят с растящи икономически трудности. Създаването на Княжество България означавало политическа свобода – но и край с достъпа до големите и непретенциозни османски пазари и изгодните договори с османското правителство. Данъците и таксите, събирани по новосъздадените граници, създали допълнителна тежест върху икономиката.
Еврейско и българско семейство празнуват заедно Гергьовден през 1920-те © Пейо Колев, Изгубената България
Урбанизацията и индустриализацията на България се отразили сериозно на еврейските общности. По традиция евреите били градско население, което се препитавало основно с дребно занаятчийство, търговия и наемен труд. Икономическите трудности принуждавали евреите, останали без препитание в малки градове като Провадия, Карнобат и Шумен, да мигрират към столицата и големите индустриални центрове и да стават фабрични работници. Появила се еврейска работническа класа.
След Първата световна война правата на всички малцинства в България, включително евреите, били препотвърдени. На теория всички народности имали право да заемат държавни и административни длъжности, но на практика евреите в българската армия, администрация и полиция били непропорционално малко. Към 1930-те мнозинството от евреите в страната все още били дребни занаятчии, търговци и работници. Богатите банкери и индустриалци били изключение.
Първите светски еврейски училища по българските земи се появили още през 1870-те преди Освобождението. В независима България броят им се увеличил и се превърнал в стандарт за всяка еврейска община. Програмата на еврейските училища била одобрявана от Министерството на народното просвещение и включвала като допълнителни предмети иврит и еврейска история и религия.
Рисунка на евреин от Тачо Танев, Регионален исторически музей - София
В страната излизали няколко еврейски вестника, а австрийският евреин Йосиф Хербст (1875-1925) се проявил като един от най-значимите журналисти в България. Заради смелите му репортажи той "изчезнал" по време на изпълненото с насилие управление на Александър Цанков през 1925 г.
Евреите играели важна роля в българския интелектуален живот. Поетесата Дора Габе (1888-1983) е класик на детската литература, а Панчо Владигеров (1899-1978), автор на "Рапсодия Вардар" и операта "Цар Калоян", е един от най-великите български композитори за всички времена.
Конференция на организацията "Бней Брит" във Варна, 1937 © Пейо Колев, Изгубената България
В първите десетилетия на ХХ в. еврейският живот ставал все по-активен. Саломон Розанес (1862-1938) написал история на балканското еврейство на иврит, а Аврам Таджер (1858-1937) – история на софийските евреи. Саул Мезан (1893-1944) публикувал на френски етнографско изследване на сефарадите в България, а равинът Давид Пипано (1851-1925) бил международно признат авторитет по сефарадския равински закон халаха. Хорът на софийската синагога, основан през 1909 г. и дирижиран от Моше Цадиков (1885-1947), бил изключително популярен с изпълненията си на класическа музика. През 1949 г. целият хор "Цадиков" емигрирал в Израел, където съществува и до днес. В продължение на дълги години е бил ръководен от Зико Грасияни, вероятно най-известният българо-израелски музикант.
Гимнастическите и спортните организации също били изключително популярни сред евреите в България, като най-масови били клубовете "Макавеи". В София, Русе, Варна, Шумен и Пловдив имало еврейски болници и женски благотворителни организации. В София имало еврейско сиропиталище и организация, която осигурявала безплатни летни ваканции за бедни еврейски деца. Еврейските студенти също имали своя организация.
Свитъци "Тора", които се съхраняват в еврейската културна организация в Русе, в сградата на бившата ашкеназка синагога
През 1911 г. било създадено кооперативното дружество и банка "Геула", което осигурявало финансиране на евреите, които искали да започнат бизнес. През 1921 г. организацията дарила средства за построяването на Еврейско читалище в София. Днес в него се намира седалището на Организацията на евреите в България "Шалом".
Въпреки че в българската армия нямало много евреи офицери, евреите подлежали на наборна служба и се сражавали редом до българските си събратя във всички войни, които България води между 1878 и 1918 г. Министерството на войната позволявало на еврейските войници да почиват по време на еврейските празници, а Правосъдното министерство заповядало на съдилищата да не разглеждат дела, по които евреите са страна, на шабат и други еврейски празници. Военната клетва за вярност и молитвите преди влизане в бой били адаптирани към еврейската религия (имало версии и за мюсюлмани).
Портрети на еврейски войници, които са се сражавали в българската армия през войните от 1912-1918 г., Еврейски исторически музей, София
Българските евреи, особено онези от градовете по Дунава, участвали със значителни доброволчески отряди в Сръбско-българската война от 1885-1886 г. в защита на Съединението. Във военните действия се включили два отряда с общо 800 доброволци, а еврейската общност в Русе в продължение на месец издържала със собствени средства 600 български войници, като им осигурила коне, оръжие и муниции.
Във войните, които България води в началото на ХХ в., участват между 7000 и 8000 евреи. В Балканските войни загиват 211 еврейски войници, а през Първата световна война – 715. След края на войните еврейските общности поставят паметни плочи, посветени на загиналите. През 1930 г. е издигнат паметник на еврейски войник в естествен ръст край еврейската болница в София. За съжаление, паметникът не е оцелял до наши дни.
Поздравителна мегила от българските евреи за сватбата на цар Борис III и царица Йоана през 1930 г., Регионален исторически музей - София
Нищо не е останало и от еврейското сиропиталище "Царица Елеонора". То е основано през 1915 г. от втората съпруга на цар Фердинанд за еврейски деца, чиито бащи са загинали във войните или са военноинвалиди. Затворено е през 1942 г. като част от антиеврейските мерки по Закона за защита на нацията.
Между 1885 и 1918 г. България води четири войни за национално обединение. Евреи се сражават във всяка от тях и поддържат българския национален идеал като собствен. През Втората световна война обаче стремежът за национално обединение води България до сближаване с грешния съюзник. По ирония на съдбата, идеалът, за който толкова много евреи са загинали по бойните полета, за малко не става причина за пълното унищожение на евреите в България през следващите няколко години.
Евреин е стереотипизиращо изобразен като сарафин в съвременен стенопис, който украсява скъп ресторант, разположен в крепостта Левен табия в Русе, и е посветен на мултикултурализма в града след 1878 г. В първите десетилетия след възстановяването на българската държавност русенските евреи са активни в широк спектър от дейности - от индустрия до култура
Ционизмът в България
Много български евреи бързо възприемат идеите на Теодор Херцел за завръщане в еврейската родина – първият ционистки клуб в страната е основан в Русе още през 1895 г. Същата година български евреи създават свое селище в Израел.
Памфлетът на Херцел "Еврейската държава" е преведен на български веднага след публикуването му. Авторът посещава страната през 1896 г. Толкова много хора искат да го видят, че булевард "Мария Луиза" в София се задръства.
През 1897 г. в България е основана и първата ционистична организация, а трима от нейните членове посещават първия ционитски конгрес в Базел. Ционисткият празник Йом ХаШекел е отбелязан за пръв път в страната през 1900 г., а през 1929 г. в Ерец Израел е създадена българската колония Бейт Ханаан. В Хайфа е създаден и български кибуц.
Три години по-късно група български евреи участват в Първите макавееви игри в Подмандатна Палестина. През 1932 г. е основана българо-палестинска търговска камара, а две години по-късно български търговци и производители посещават търговско изложение в Тел Авив.
Преди масовото преселване на евреи от България в края на 1940-те и началото на 1950-те, в Ерец Израел се заселват над 7000 български евреи.
Комунистическа България разпуска ционисткото движение в страната през 1950-те.
Федерацията на ционистите в България е възстановена през 1997 г.
Евреите и комунизмът
Значителна част от българските евреи приемат леви и комунистически идеи много преди Втората световна война и еврейското участие в нелегалните комунистически организации, включително партизанските отряди след 1941 г., е непропорционално голямо. Партизанският отряд "Антон Иванов", който действа в Родопите, например наброява 200 бойци, от които 28 са евреи. Двадесет от тях загиват.
Пощенска картичка показва разрушената църква "Св. Неделя" след атентата от 1925 г.
Две събития с участието на евреи комунисти заслужават особено внимание. През 1925 г. комунистическа група взривява препълнената църква "Св. Неделя". В атентата загиват 213 души, а 500 са ранени. Един от извършителите е евреин, който впоследствие е заловен и екзекутиран.
През 1943 г. еврейка убива генерал Христо Луков, бивш военен министър и председател на Съюза на българските легиони – доброволческа паравоенна нацистка организация.
След падането на комунизма, и особено през 2000-те и 2010-те, антикомунистите в България обявяват и двете събития за олицетворение на комунистическото зло. Екстремистки организации с имена като Български национален съюз и Национална съпротива "почитат" датата на смъртта на генерал Луков с ежегодни шествия през София, на които носят запалени факли и изискват "правосъдие". Едва неотдавна българските власти обърнаха внимание на призивите на еврейските организации и на посолството на Израел за забрана на откритата проява на антисемитизъм.
Обесването на някои от извършителите на атентата. Сред тях е и евреинът Марко Фридман (вдясно), в еврейското гробище край игрище "Славия", 1925 г. © Пейо Колев, Изгубената България
English
Български