"Няма да се намери нито един човек, който да каже, че от България ще се изселят 40 000 души евреи" – казва през 1946 г. член на Еврейския отечествен фронт – подразделение на управляващата лява коалиция. И допълва: "Ние, комунистите, не искаме да работим за еврейска държава в Палестина. ОФ ще създаде живот за еврейството тук, в България."
Две години по-късно животът го опровергава. България излиза от Втората световна война с толкова евреи на своя територия, колкото и в навечерието на конфликта. През 1948-1951 г. обаче 32 099 евреи напускат страната и се заселват в Палестина. Преселническата вълна е предшествана от емиграцията на близо 7000 евреи, които напускат България непосредствено след края на войната. За броени години България остава без три четвърти от евреите си.
Масовата емиграция на българските евреи е резултат от много и разнопосочни причини.
Много евреи напускат София от гара "Пионер"
Военновременните антиеврейски закони са отменени скоро след комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Отечественият фронт, който поема властта, приема редица мерки за връщане на еврейското имущество, конфискувано от пронацисткото правителство. Но ОФ не бърза да изпълнява собствените си решения и създава ситуация, която ще стане обичайна за живота в България през следващите 45 години: въвеждат се закони, които остават само на хартия. Около 70% от евреите в страната нямат никакви или минимални средства за издръжка. Комунистическите функционери понякога отказват да дават купони за храна на евреите и сред еврейската общност се настанява страхът, че дискриминационните закони от близкото минало може и да се завърнат. Тези страхове се подхранват от подхода на новите управляващи към другите малцинства в България, особено към мюсюлманите.
В първите години след 1944 г. България бързо се превръща в съветизирана държава. Комунистите действително обещават да върнат конфискуваните еврейски имоти, но същевременно през 1947 г. приемат закон за национализацията на големите градски имоти. Заможните евреи отново установяват, че не са собственици на своите фабрики, банки и жилища. Междувременно борбата за основаване на еврейска държава в Палестина става по-интензивна и традиционно силният в България ционизъм набира допълнителна популярност. Комунистите поддържат еврейската кауза в Подмандатна Палестина, но се противопоставят на ционизма на българска територия. Ционистките сантименти на българските евреи обаче се оказват неочаквано силни и през 1946 г. Единната ционистка организация в страната наброява 14 000 активни членове. През следващите години броят им продължава да расте.
Групов паспорт на евреи, заминаващи за Подмандатна Палестина през 1946 г. © Български държавен архив
През 1946 г. в България от Москва пристига Георги Димитров, който скоро след това става първият сталинистки диктатор в страната. В съответствие със съветските настроения той заявява на еврейските лидери в България, че емиграцията в Палестина "по принцип" е позволена. Истинската промяна настъпва, след като Съветският съюз оформя позицията си по отношение на емиграцията в Палестина и особено след като Андрей Громико, съветският представител в Обединените нации, подкрепя създаването на Държавата Израел. На 28 юли 1948 г., с благословията на правителството, което официално подкрепя еврейската емиграция в Палестина, за да "се включи в борбата срещу империализма", Консисторията в България издава директива, която насърчава емиграцията. Тези, които искат да напуснат, получават сертификати за алия (преселване в Светите земи) и изходни визи. Често това става след заплащане за всеки отпътуващ със средства на American Jewish Joint Distribution Committee.
Емиграцията продължава през целия комунистически период въпреки множеството административни пречки.
През 1989-1990 г. колапсът на комунистическата система и последвалият икономически хаос предизвикват нова вълна от емиграция към Израел. Около 5000 български евреи, много от които потомци на смесени бракове или женени за неевреи, се възползват от възможността. Същевременно някои израелци от български произход, които са напуснали през 1949-1951 г., възстановяват българското си гражданство и започват да прекарват част от годината в България..
Катастрофата на самолет на "Ел Ал" над България
Известен по цял свят с отличните си мерки за сигурност, израелският национален превозвач "Ел Ал" е имал само един случай в историята си, при който негов самолет е свалян. Това се случва в България в разгара на Студената война.
В ранната утрин на 27 юли 1955 г. полет 402 на "Ел Ал" със самолет Lockheed L-409 Constellation излита от Лондон за Тел Авив с 58 души на борда. Маршрутът му минава над Югославия и Гърция, защото комунистическа България не допуска във въздушното си пространство самолети от страни, които не са членки на Варшавския договор.
Западно от българо-югославската граница самолетът променя курса си и навлиза в българското въздушно пространство при Трън. От София веднага са изпратени два изтребителя МиГ-15, за да прихванат самолета на "Ел Ал", който вече лети над Западна България.
По-късно пилотите на МиГ-овете казват, че израелският самолет не е бил ясно обозначен като пътнически и че те са използвали всички средства да го предупредят, включително трасиращи куршуми. Въпреки това израелският самолет продължава да лети на юг към Гърция. Малко преди да напусне българската територия българските пилоти получават по радиото заповед да го свалят.
Полет 402 пада, обхванат от пламъци, край Петрич. Всички на борда загиват. Българското комунистическо правителство признава какво се е случило ден по-късно. Назначената от него разследваща комисия стига до заключението, че израелският самолет е нарушил българското въздушно пространство, но и че българският отговор е бил непропорционален. България отказва да допусне шестчленен израелски екип до разследването. Дори български прокурори не са допуснати да разпитат пилотите. По-късно трима израелски експерти са допуснати до мястото на катастрофата, но по това време всички материални останки вече са разчистени от терена. Израелците заключават, че самолетът се е отклонил от предварителния курс заради силни ветрове.
През 1957 г. Израел осъжда България в Международния съд в Хага. Съдът нарежда на двете страни да уредят спора помежду си. България изплаща близо 500 000 долара на семействата на загиналите пътници – значително по-малко от предявените искове за 6 850 000 долара.
Все още не е изяснено защо е свален пътническият самолет. Някои предполагат, че пилотите на "Ел Ал" са направили навигационна грешка поради преумора. Други смятат, че самолетът е превозвал контрабандно сребро. Според трета теория самолетът е свален, защото на него във Виена се е качил агент на "Мосад", издирван от СССР, и че България е изпълнявала съветски заповеди.
Мястото на катастрофата в местността Рупите остава неотбелязано до 2019 г., когато израелското посолство в България постави малък паметник. Идеята за издигането му е на ученически клуб "Ане Франк" – Петрич.
English
Български